Вълнени чорапи от нашите баби /пътят на един ШУШОН
Така наречените шушони или плетени вълнени чорапи събират в себе си история, традиция, труд, занаят. В трудни времена са носени, но и до днес топлят краката ни.
Тъй прости, натурални, а пълни с дух и смисъл. И как няма! Докато се обуе на краката ни като плетени чорапи, вълната минава през толкова много етапи. Всеки етап в миналото е минавал през ръцете на жените (най-вече).
Първо и задължително правило е да съществува овца, която да се остриже за тези чорапи. Стригането в България става през май или юни. След това остриганото вълнено руно се изпира. Като изсъхне, иде ред на чепкането на вълната на ръка, за да се отстранят клонки, тръни и листа. После се “влачи” на дарак, което я изчиства още по-фино и дава посока на влакната. След това с хурка и вретено се преде, за да се получи нишка. Нишката се навива на кълбенце и вече може да се нарече вълнена прежда.
Стъпка по стъпка звучи лесно, но всеки от тези процеси е доста трудоемък и времеемък. Разбира се, всичко днес е механизирано. Машините действат бързо.
Но този дух и енергия в плетените чорапи идва от ръцете, вложили труда и мислите си в тях. За това и много от нас предпочитат вълнените чорапи да са ръчно плетени.
В този етап от развитието си, човек може да улесни живота си във всяка посока. А понякога уюта и топлината идват от други времена, тия по-простите, по-натуралните.
И не стига всичко това, ами и в края на живота си, вълнените чорапи ще обогатят земята с хранителните вещества на вълната! Не остава нищо! Дет сА вика – еко-френдли са!
И с това завършвам одата за шушона!! Благодаря, че минахте от тук 🙂
П.П. Ако решите да стоплите краката с ръчно плетени вълнени чорапи от някоя от моите баби, може да си поръчате изработка тук.

